Решителна подкрепа на всички мероприятия на народнодемократичната държава – такива са задачите, които профсъюзите решават в годините непосредствено след 9 септември 1944 г.
Професионалните съюзи подчиняват цялата си дейност на решенията и повелите на БКП и се превръщат в неин придатък. Призвани да бъдат защитник на наемния труд, българските профсъюзи в своята дейност далеч не винаги се ръководят от  исконната си мисия.
Десетият конгрес на БПС, състоял се на 9 април 1987 г. приема решение за преустройство на профсъюзите в съответствие с изискванията и потребностите на самоуправлението, научно-техническата революция и новия подход в социалната политика. Формирането на профсъюзи с нов облик, нови по характер и съдържание на своята дейност, нови като организационна уредба и функциониране, с коренно изменен стил и методи на работа все още е трудно постижимо.
Сериозната заявка за истинско обновление идва с предложения проект „Насоки за по-нататъшно преустройство на Българските Професионални Съюзи” от март 1989 г., които говорят за връщане към началата за изграждане на профсъюзите, към тяхната същност, роля и място в обществото, съобразно новите потребности на общественото развитие. Водещата линия в документа е превръщането им в самостоятелна, доброволна организация на трудещите се за изразяване и защита на техните интереси, свързани с труда, жизненото равнище и социалното осигуряване.
Приетата от Петия пленум на ЦС на БПС Резолюция № 17 от 25 ноември 1989 г. става преломен момент за коренното обновление на профсъюзите като независима и демократична организация, призвана да защитава непосредствените интереси на хората на наемния труд.
ЦС на БПС се преименува в Независими Български Професионални Съюзи, чиято дейност се насочва към проблемите на стачкуващите работници, правят се първи опити за установяване на социално партньорство.