От 8 до 11 октомври 1993 г.в София се провежда III Конгрес на КНСБ. Приети са промени в Устава и 26 резолюции.
Избрано ръководство на КНСБ.
Председател:  проф. Кръстьо Петков
Заместник-председатели: Иван Нейков и д-р Желязко Христов

През този период КНСБ продължава да бъде активен и конструктивен партньор в социалния диалог, като провежда европейските социални ценности чрез трипартизма и колективното договаряне. Тя води политика и предприема действия за развитието на новата система на индустриални отношения и играе ролята на активен агент на промяната.
След въвеждането на Валутен борд в страната през юли 1997 г. социалните партньори – КНСБ, Конфедерацията на труда „Подкрепа” и Българската стопанска камара, приемат Меморандум за намеренията, който е първият по рода си акт за практическо прилагане на Европейския социален модел в България. В резултат на изпълнението на Меморандума са приети редица трудови и социални закони: Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта; Закон за здравословни и безопасни условия на труд; Закон за допълнително пенсионно осигуряване.
В областта на заетостта КНСБ работи за промяна на философията на Закона за защита при безработица в посока за стимулиране на заетост и подготвя и предлага Специализирани програми за заетост. По-голямата част от предложенията на КНСБ са включени в новия Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
КНСБ вече е изградена като автентична, модерна, демократична и независима организация, уважавана сред международното и европейското синдикално движение. Доказателство за това е приемането на Конфедерацията през 1995 г. за член на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и на Международната конфедерация на свободните профсъюзи (МКСП).