От 17 до 18 февруари 1990 г. в София се провежда ХI Извънреден конгрес наНезависимите професионални съюзи, който прераства в Учредителен конгрес наКонфедерацията на независимите синдикати в България.
Приети са Устав и Платформа на КНСБ.
Конгресът избира ръководство в състав:
Председател: проф. Кръстьо Петков
Заместник-председатели: проф.Светослав Ставрев,Огнян Крумов, Младен Младенов, д-р Желязко Христов, Диана Дамянова.

Демократичните промени в България изискват коренно преустройство на професионалните съюзи и връщане към автентичния синдикализъм. По това време духът на демокрацията уверено воюва за позиции в страните от Централна и Източна Европа.
През този период започва процесът на утвърждаване на КНСБ в обществено-политическия живот със задачата да наложи нов тип синдикализъм, да превърне казионната организация в синдикат от европейски тип,въплъщавайки в себе си въжделенията за справедливост, зачитане на общочовешките принципи и реалните човешки права, равни възможности за свободно развитие на всички български граждани, без оглед на техния произход и вероизповедание.

 Някои от най-значимите постижения на Конфедерацията са:
- Подписването на Генерално споразумение между правителството, КНСБ и Националния съюз на стопанските ръководители за неотложно решаване на проблеми, засягащи жизнено важни права и интереси на наемните работници и пораждащи социално напрежение;
- Създаването на Националната комисия за съгласуване на интересите, с което се поставя основата на институционализацията на социалния диалог в България;
- Приет е Законът за уреждане на колективните трудови спорове, чийто проект е разработен и внесен за обсъждане от КНСБ.